Гладът е свързан с неприятни физически усещания. Причинява се от хранителния център. Той е сложно образувание от група неврони, разположени в различни отдели на централната нервна система (продълговат мозък, хипоталамус, мозъчната кора). Хипоталамусът играе роля на главна централа. Когато се дразнят ядрата, намиращи се в страничната му част, възниква глад; разрушаването на тези ядра води до пълна загуба на апетит. Смята се, че кръвта с ниско съдържание на глюкоза и хранителни вещества възбужда тази централа на глада.
Нервните ядра на ситостта се намират също в хипоталамуса, само че в средната му част. Дразненето на тези ядра предизвиква ситост, а тяхното разрушаване – неудържим глад. За получаване на ситост роля играе и обемът на храната. Хората, привикнали на по-голям обем храна се прехранват и затлъстяват, когато преминат на концентрирана храна с по-малък обем. От друга страна тази особеност може да бъде използвана за постигане на положителни резултати - когато целта е намаляване на телесната маса, е благоприятно консумирането на по-големи количества нискокалорична храна.
Гладът и ситостта са взаимно свързани и взаимно противостоящи. Засилването на глада намалява ситостта и обратно. С тези си особености хранителният център чрез своята централа регулира количеството на приеманата храна.
Апетитът е страстното желание да се яде. Апетит може да има и при липса на глад, например ако се поднесе любима храна. За възникване на апетита трябва да има определени условия: бодро настроение, липса на отрицателни емоции (понякога дори при силен стрес), приятен външен вид и аромат на храната, добра обстановка и т.н. За поддържането на добър апетит голямо значение имат разнообразието на храната, режимът на хранене (да се яде няколко пъти дневно, по немного, без да се стига до пълно насищане).