Потребности от Витамини

Потребности от Витамини

Витамините са необходими в малки количества за нормалното протичане на обменните процеси в организма. Човешкият организъм може да синтезира в ограничено количество само някои витамини. Но тази синтеза не е достатъчна и се налага допълнително внасяне на витамини чрез храната. При недостатъчно постъпване на витамини обмяната на веществата се нарушава и се развиват състояния, наречени хиповитаминози. При приемането на някои витамини в по-големи количества се развиват хипервитаминози, които магат да протичат и като отравяния. Това се случва при неконтролирана употреба на витамини като лекарствени средства.
Витамините се делят на две главни групи: мастноразтворими (A, D, E, K и др.) и водоразтворими (група B, витамин C и др.). Към витамините се отнасят и вещества с витаминоподобно действие (холин, инозит, линолова киселина, проивоязвен витамин и др.).

Витамин А. Необходим е за изграждането на клетъчните мембрани и за образуването на зрителния пурпур - съединение, без което не може да има нормално зрение. Взема участие в синтезата на белтъците. От голямо значение е за състоянието на епителните тъкани и на имунитета.
При недостиг на на витамин А се развиват специфични поражения на очите, понижава се устойчивостта на епителните тъкани и се забавя растежът.
Организмът получава витамин А под две форми: витамин А и провитамин А.
Провитамин А са каротините. Те се превръщат във витамин А в черния дроб. При благоприятни условия от 6 mg каротини се поличава 1 mg витамин А. Усвояемостта на каротините варира в широки граници - от сурови продукти тя е едва 10%, докато от сварени и стрити, примесени с масло тя е 80%.
Оптималната норма за витамин А при умерен физически труд е 1 mg дневно. Потребностите се увеличават при бременност, кърмене и при растеж. Витамин А се съдържа в черния дроб, яйчния жълтък, маслото и рибните мазнини. В неголеми количества го има и в млякото.

Витамин D. Необходим е за нормалната обмяна на калция и фосфора. Синтезира се в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи. Смята се, че това е основният начин за осигуряването му в организма. Внася се също и чрез храната. Оптималната норма за витамин D е 0,005 mg (200ME). За кърмачетата, бременните и кърмачките нормите са 2 пъти по-високи. Източниците на витамин D са същите, както при витамин A.
При недостиг на витамин D се нарушава калциево-фосфорната обмяна и в по-тежките случаи се развива рахит.

Витамин Е. Предотвратява натрупването на токсични вещества, образувани при окисляването на мазнините и предпазва клетъчните мембрани от увреждания. Необходим е за нормалната дейност на мускулите, половите, щитовидната и надбъбречните жлези. Дневната потребност е около 12 mg. Източници на витамин Е са растителните мазнини, млякото, зародишите на зърнените и бобовите, орехите, фъстъците и др. В рафинираните храни неговото количество рязко намалява.

Витамин К. Играе голяма роля в биологичното окисляване. Усилва синтезата на белтъците, вземащи участие в кръвосъсирването. Витамин К се синтезира от чревната микрофлора. Внася се и чрез спанака, зелето, доматите, морковите, картофите, месото.

Витамини от група В. В нея са включени витамините В₁ (тиамин), В₂ (рибофлавин), РР (ниацин), В₆, В₁₂, фолиева киселина и др.

В₁ , В₂ и РР са тясно свързани с енергийната обмяна на организма. Те са съставна част на ензимите, които участват в дихателните и окислителните процеси. Освен това всеки играе своя специфична роля.

Витамин В₁ има положителна роля върху централната и периферната нервна система. От значение е за работоспособността. При липса на витамин В₁ се развива болестта бери-бери, която протича с увреждане на нервната система (разстройство на движението), с нарушения на сърдечната дейност и др. При слаба хиповитаминоза се понижава желанието за работа. Основни хранителни източници са зърнените храни, варивата и месото.

Витамин В₂ играе важна роля като фактор на растежа. При В₂ - хиповитаминоза се наблюдава възпаление на устните и напуквания в ъглите им. Често се наблюдават и изменения по езика. Основни хранителни източници са зърнените храни, варивата и месото.

Витамин РР е неодходим за нормалната двигателна и секреторна дейност на храносмилателната система и за обезвреждане на токсичните вещества в черния дроб. При недостатъчно приемане на витамин РР се развива болестта пелагра, която протича с диария, възпаления на кожата и психични изменения с намаляване и нарушаване на умствената дейност. Основни хранителни източници са зърнените храни, варивата и месото.

Витамин В₆ взема участие като съставна част на ензим при синтезата и разграждането на аминокиселините. Също така играе важна роля в обмяната на веществата. Източници на витамин В₆ са месото, рибата и пълнозърнестото брашно. Неголямо количество съдържат плодовете и зеленчуците.

Фолиевата киселина и витамин В₁₂ участват в кръвообразуването. При недостиг се развива анемия. Тези витамини се складират в черния дроб и така се създават резерви за по-продължително осигуряване на организма.
Фолиевата киселина е широко разпространена, но по-богати източници са чербият дроб и зелените растителни храни. Тя се разгражда при топлинната обработка на продуктите. Това налага да се използват сурови растителни храни.
Витамин В₁₂ се образува в храносмилателния канал на животните, откъдето ппеминава в месото, млякото и яйцата. Растителните храни не са източник на витамин В₁₂.

Витамин С участва в окислително-възстановителните процеси. С негово участие се синтезират колагенът, междуклетъчните вещества. Участва в синтезата на надбъбречните и половите хормони. Играе роля на антистресов фактор. От значение е за имунитета. Благоприятства кръвоспирането и заздравяването на раните. Източници на витамин С са плодовете и зеленчуците.