Хранителни Алергии

Хранителни Алергии

1. Алергията представлява повишена чувствителност на организма под влияние на някои фактори на неговата външна и вътрешна среда, наречени алергени.
   Хранителните продукти съдържат естествени, свойствени за състава им алергени. Също така могат да съдържат и редица замърсители и добавки за храни, които притежават алергогенни свойства. При приемането на продуктите обаче алергични реакции нормално няма, защото храносмилателните ензими разграждат алергените.
   
   Алергичните реакции се проявяват с разнообразни признаци. Заболяването започва обикновено от 5-10 min до 3-4 h след приемането на храната, но понякога може да бъде и след 10-12 дни. Типично алергията протича с отпадналост, с висока температура, с мигрена и ставни болки, с кожен сърбеж и обриви, с херпес по устните. Картината може да бъде и по-тежка: засягат се храносмилателната система (болки в корема, диария, наподобяване на апендицит, жлъчни колики), дихателната система (задух, кашлица), хрема, обострят се екземи. Често протичат и незабелязано: с отпадналост, неразположеност, безпокойство, главоболие, кожни обриви, тежест в стомаха. Заболяването заглъхва за 2-3 h, а понякога дори за 7-10 дни.
   Хранителните продукти, които могат да предизвикат алергии са разнообразни. Според изследванията, процентното разпределение на храните, предизвикващи алергии е следното: мляко – 40%, яйце – 33,6%, риба – 12%, зеленчуци и плодове – 6,4%, пшенични продукти – 2,5%, месо – 3,2% и други продукти – 2,2%. Това показва, че хранителните алергии се причиняват от основните продукти, които се използват като храна.

   
   Условия за възникване на алергия

   1. Наследствена предразположеност. Понякога цели семейства страдат от алергични болести. Наследствеността обаче не е задължително условие.
   2. Решаващо значение имат нарушенията на храносмилателния процес. Голяма роля играе мембранното храносмилане. Когато то е непълно, поради ензимна недостатъчност, алергените не се разграждат напълно и постъпват в организма.Те преминават през черния дроб, където се разграждат до известна степен.
   3. Недоразвитата ензимна активност при децата ги прави чести жертви на хранителната алергия.
   4. Възпалителните заболявания на червата нарушават храносмилането и спомагат за всмукването на ненапълно преработена храна. В същото направление оказват влияние алкохолът и острите подправки.
   5. Поемането на голямо количество от даден продукт води до претоварване на храносмилателните ензимни системи, участващи в разграждането на конкретния продукт, и до дефектна дейност. Същевременно се надхвърлят капацитетните възможности на черния дроб за обезвреждане на всмукнатия алерген.
   6. При достатъчна топлинна обработка повечето от алергените се инактивират. Например мляко, варено при 100^оС и твърдо сварените яйца губят своите алергогенни свойства.
   7. Значение има и времето за приемане на определения продукт. Едно и също количество, прието за 5 min, предизвиква реакция, но прието за 45-50 min, не води до такава.

   Профилактика на хранителните алергии

   1. В менюто за деня да не се включват големи количества от един и същ продукт.
   2. В рамките на седмицата да не се повтарят менютата, съдържащи големи количества от един и същ продукт.
   3. При възможност продуктите да се подлагат на достатъчна термична обработка.
   4. Да се избягват силните подправки.